автор: katbalu

Копа му дупката , тъй дълго я копа,
кавказец беше кучето и бе голямо
и всяко гребване надолу във пръстта,
бе връщане в далечното начало.

Как на синджир вървеше верността,
тя бе кече самотно пред вратата,
като не можеше да бъде Нелсен с нас,
обичаше ни простичко- нещата.

А, аз си тръгнах- подлият Пилат,
предател черен, черен като Юда!
Реших съдбата му, рулетката му бях,
че някой трябваше да издаде присъда.

Измолих лекаря за тънката игла,
която до сърцето му да влезе,
Медичи, Ливия, незнам си и коя,
във бъдещето влизам с тежко бреме.

Ще те превърна в храст или цветя,
все в нещо ще те има на земята,
а тръгна ли- ще ме посрещнеш и отвъд,
защото ти е кучешка душата.