автор: didislava

Мое крехко и нежно създание
с най-красивата буйна коса,
слушаш моите думи с внимание,
сякаш те са най-важни в света.

Във очите ти бистри, кристални,
неподправена обич искри,
а когато погледнат ме жално -
и небето помръква дори.

Искам там, в синевата над тебе
да е винаги цветна дъга,
да е страж за теб слънцето денем,
лунен лъч да те пази в нощта.

Ти сега си ми много мъничка,
но ме гледаш с очи на хитрец.
Нека Бог, Който властва над всичко,
те дари със сърце на боец.

Аз не мога, дори и да искам,
несполуките да ти спестя,
но живота така го изисква -
да градиш сама свойта съдба.