автор: Nadya

В моя ненаписан роман
има езеро, в което няма риби
там плуват мечтите ми бавно,
за да имат време за още
преди слънцето да потопи лъчите си
и преди облака да разшири сянката си.

В моя ненаписан роман
има дълга и сенчеста улица,
избирам си походка,
с която бих могла да тръгна
в еднопосочното движение
малко преди стената.

В моя ненаписан роман
има тераса с изглед на изток,
посрещам слънцето
и очите ми стават зелени
докато поливам цветята.

Фантазирам си живот,
в който бих могла да остана,
ако някой ден поискам да се върна,
но за сега ми пречи стената
от моя ненаписан роман.