автор: gorski

Вън като неистов Паганини
свири вятърът с цигулка стара.
Есенната нощ додето мине,
той стократно лъка ще прокара.

Ту нагор, ту надолу - грабва
ниски ноти от стрехи и пейки
и докосва там, където трябва,
и събужда спящи чародейки.

Дълго като болен ще се люшкам,
в хладното легло ще се обръщам.
Утре - пак на път: Подкова, Прушков,
Новогродска... Ах, едно и също!