Замълчете с мен, както мълчат всички камбани!
В плацентата на ужаса
паразитите търсят нова храна.
На Разпети петък се вижда как една ръка виси
от небето, два пръста й липсват,
тя не може да се закълне, че всичко,
всичко това не е било и нищо
няма да бъде. Тя потъва в заревото на облака
отнася новите убийци
и си тръгва свободна.
Нощем на тази Земя
посягат към прозорците, отмятат завесите,
разголват тайните на болните,
язва пълна с храна, безкрайни болки
за всеки вкус.
Касапите в ръкавици
спират дъха на разголените,
луната във вратата пада на пода,
не пипай парчетата, дръжката ...
Всичко беше приготвено за последно миросване.
(Светото причастие не може да бъде извършено.)
2
Колко е суетно всичко.
Завърти града към теб,
изправи се от прахта на този град,
заеми някакъв пост
и се преструвай,
за да не се изложиш.
Изпълни обещанията си
пред сляпо огледало във въздуха,
пред затворена врата на вятъра.
Непроходими са пътищата по отвесната стена
на небето.
3
О очи, прогорени от слънчевия акумулатор Земя,
заредени с дъждовния товар на всички очи
и сега изпредени, изтъкани
от трагичните паяци
на настоящето...
4
В нощвите на моето бездумие
положи една дума
и отгледай гори от двете ми страни,
така че устата ми
да остане изцяло в сянката.
(1953)