Съсиреци от гняв по мен се стичат,
удавят ме във хищната си същност,
(Аз мразя! Омразата безумно ме привлича!)
безпаметната болка ме поглъща.
Прегризвам сетивата си до кокал,
изхвърлям ги – храна за бесовете,
и искам да съм гадна и жестока...
- По дяволите двамата вървете!
С камъните в моята градина
               ще вдигна мост,
(по него ще замина!)
от тръните – олтар ще си направя,
(И ще се моля права!)
с отровата ще вдигам тост след тост,
(От вас така ми се повдига!
ще ви изпия и ще ви забравя!