автор: vyara

Притихнало слуша селото цяло
птичата песен на едва оцеляло
единствено птиче по тези места
а селската котка примлясва с уста.
Наполовина изядена птичката млъква
и котката даже престава да мърка
и цялото село - тъжно и нямо
погребва го днес в ковчеже от слама
И скръбно го носи малко момиче,
което ридае за мъртвото птиче.
"Ах, ако знаех, че ще ти е болно,
казва му котката малко виновно,
Цялото щях наведнъж да изям
и после на всички да кажа: натам,
далече, накрай на света отлетя
и толкоз далече вече е тя
че никой от там не се е завърнал
и нямаше ти да си токоз посърнала
и щеше по-малка да бъде тъгата."


Не трябва да оставяме наполовина нещата.

Жак Превер