автор: katbalu

Воалите на времето забулват
история по каменна снага,
легендите по теб са отпечатани
и камъкът е книга за това...

Мълчиш потънала във тайнственост,
погълната от порив за летеж,
челото ти обвито е във облаци,
от тръни ти е гордият венец.

И падала и ставала съдбовно,
топена в кръв, пречиствана с вълни,
разпъвана от битки и от бури
днес бродят в тебе пеещи щурци.

Нозете ти прегърнал е прибоя,
опитомен и вързан като пес,
а нощем по ръбът ти тъжно броди,
девойка в бяло броди и до днес.

Преглътнала велики, тежки драми,
една единствена сънуваш всяка нощ,
една легенда ти е много тежка
написана не със перо, а с нож.

Легендите разказват за Калина,
в ръка протегнала стоманен остър меч,
не за харем била девойката родена
под фередже да учи чужда реч.

Девиците към пропаст как повела?...
И как завързала венеца от коси?...
Стъписани чалмите озверели
се спрели пред венчавката с вълни....

Понякога Смъртта се ужасява-
понякога от смърт умира тя.
Легендите разказват че я гони
светец живеещ в чудна пещера....

И затова сърцето и от камък,
пулсира във солената вода....
Кой скулптур те извая Калиакра
и те превърна в пантеон на смелостта.