Ела, измисли ме в черупка от орех,
създай ме в картина от лед
и скрий ме зад някой прозорец,
настръхнал, безмълвен и блед!
Ела, нарисувай ме в цвят на смокиня,
развей ме над морска зора
и в мен намери свойта тиха царкиня-
по малко лъжовна и малко добра!
Ела, въздигни ме над връх на топола-
сред вихър, забрава и зной!
СЪДБА, аз пред тебе съм млада и гола-
облечи ми душата в покой!