Обичам те! Дърветата подеха
светкавично прошепнатите думи.
А слънцето, което им отнеха,
прегърна всяка сянка помежду им.
Обичам те! Подскочиха скалите
във дупките змийчета приютили.
Засмя се планината, а в очите и
разчувствана дъга се бе извила.
Обичам те! Задъха се вселената!
Звездите и планетите пулсираха!
Душата ми разлистваше зеленото,
а думите светът ни дирижираха.