автор: veesii70

Защо Тъгата
   ме затрупа
   като лавина?

Защото исках по-високо
   да вървя,
   почти под Билото на Разума...

Защо замръзнах
    от виелицата на Страданието?
Защото бързах
   и не бях облякла
   топлите дрехи на вярата...

Защо заплаках
   за замръзналото щастие?
Защото късно идвах
   и не можех вече
   никога да го спася...

Защо Мечтата ми
   стопи се
   в преспата на Истината?
Защото беше много топла
   и близка...

Защо Тъгата ме затрупа?
Защо измръзнах?
Защо заплаках?
Защо мечтата ми стопи се?
ЗАЩОТО не умеех истински да чакам.