автор: Pokahontas

(В паяжината)

Очите ни,
еквилибристи луди,
отчаяно жонглират
между "Искам!"
и "Не бива!".
Създадохме си
собствени Бермуди
и Атлантида
бавничко потъва...
Зоват ни мъртвите.
И всичко се завърта
сякаш за последно.
Разпада се
на кварцови зърна мигът.
С излишни думи
не загръщай тишината
докато стъпките ти
я бодат.
Излишни думи
и уморени като мен.

А времето
се стръсква като псе
и кривва
по познатите пътеки...