Нещо щипе, но с приятен гъдел,
по небцето слънце ромоли,
а кръвта нарежда своя пъзел
в цвят червен, от който не боли.
Нещо кипва като младо вино
и разлиства вените със смях.
Мисля си - звездите ще достигна,
вдигна ли ръцете се към тях.
В светещи криле на водно конче,
седемцветен - моят дъх трепти,
а душата - шарено балонче,
вярва днес, че може да лети.
Аз наистина летя, макар че
ти ме гледаш с поглед удивен.
Радост под езика вместо хапче
и, повярвай, ще летиш със мен!