автор: auco2

     Както винаги в кръчмата на село N беше тихо. Отдавна в селцето останаха само възрастни хора - младите тръгнаха по гурбет. Кръчмарят дремеше седнал на една от масите на двора и подпрял глава на стената.
     Поприбрали вече реколтата от нивичките и градинките местните старци се грееха на ласкавото есенно слънце и мързеливо пъдеха мухите, които налитаха на рояци и кацаха по вмирисаните от ракията покривки. Чуваше се само подрънкването на чашите, когато се чукаха за "наздраве" и отпиваха. Не говореха, защото вече бяха поизчерпали всички теми.
     На една маса седяха баджанаците Спиро и Киро. Киро минаваше за учен, защото навремето беше завършил основно образование и беше ходил една година на училище в града, ама не достигнаха парите на баща му и на втората година се глави за чирак при един абаджия. Киро се протегна, бодна си от нарязаната на тънко сланинка и попита:
     - Кажи сега, баджанак, за кого ще гласуваш?
     Спиро беше позадрямал и се сепна:
     - Ами знам ли? То кандидатите са повече от бабите в селото. Ами ти бе, баджо, избра ли си вече някой. Да не е онова засуканото маце, на Гунка внучката?
     - Абе, баджанак, аз си имам много сигурен метод. - избърса устата си Киро - Избирам ги по закона за подкупа и рушвета.
     Сега беше ред на Спиро да си бодне от сланинката. Той заинтригувано придърпа стола си и се наведе към Киро:
     - Как така бе, баджо? Обясни и на мен, че наистина не знам за кого да гласувам, без да обидя другите!
     - Виж сега! - Киро извади от джоба си една много, много дълга хартиена лента, постави я на масата и я приглади с ръка. - Случайно ми се намира една бюлетинка, та ще ти покажа как да разсъждаваш. Тоя - посочи първото име Киро - ми даде 50 лева – значи ще гласувам за него. И отбеляза хиксче срещу името на кандидата.
     Спиро кисело се намръщи:
     - Е-е-е, баш па за тоя ли?
     - Ама даде 50 лева човека, бе. Как да не гласувам за него?! Ти когато беше митинга, що ходи на риба, а? Щеше и на тебе да даде. Гледай по-нататък! - и Киро посочи ново име. - Тоя само обеща, па не даде. Значи нема да гласувам за него.
     - Верно, тоя е голем боклук. - одобрително цъкна с език Спиро и смукна от пластмасовото шишенце пред него.
     - Тоя - продължи Киро - черпи аверчетата в кръчмата – ядене и пиене на корем. Помниш ли? Нали и ти яде? Значи ще гласувам и за него. - и отново отбеляза хиксче срещу името на кандидата.
     - А, виж, за него може. Верно почерпи човекът. - отново смукна от шишенцето Спиро.
     - Не се разсейвай! - чукна го по ръката Киро. - Виж тоя! - и посочи следващия кандидат.
     - А! На Гунка внучката. - оживи се Спиро и чак очичките му светнаха.
     - Да, ама малко даде. - понамуси се Киро - Само по една бира почерпи. Ама айде да не ти троша хатъра – и за нея ще гласувам. - и отбеляза още едно хиксче. - Па е и хубава пущинката, младичка, накипрена... - Киро мечтателно дръпна яка глътка от своето шишенце.
     - Ама, баджанак, ти вече отбеляза няколко кандидата. Няма ли да стане инвалидна бюлетината? - наруши обхваналото го мечтание Спиро.
     Киро му се тросна сърдито:
     - Па мен какво ме интересува дали е инвалидна или не? Нали съм дал обещание на хората, че като ми дадат, ще гласувам за тях. Е, аз съм си чист пред съвестта – от които взех, на тях дадох. Пито – платено. Да му мислят политиците оттук нататък. - и ядно забоде с вилицата парченце сланинка.