автор: gorski

Граждани! Дами и господа!
Много са плъховете на света!
Скачат от сметниците всеки миг
и смеят на всичко отгоре
писъка си да представят
като достоен човешки вик.
Мутрата им да се затвори!
Вчера петел на площада заклали.
(Дръзки нахали!)
Всеки плъх главата си вири.
Те са облекли мундири,
раса и фракове елегантни,
а един - дори пупурна мантия.
Ръфат и смилат всичко, каквото хванат.
Нито отровата действа, нито капанът.
Плюскат трева по поляните като телици,
а от горите остават след тях само трици:
земното кълбо тъй са налегнали те,
че скоро ще заприлича
на голо дупенце на дете.
И са нагризали като франзели
върховете, от сняг побелели.
В железните мини, в нефтените полета
пъхат гадните прашни нослета.
А пък и жаждата щом ги обземе -
сбогом ручеи, извори, водоеми!
Всичко докрай ще излочи
тази паплач пияна:
и моретата зелени,
и дори океана.
Щом пресъхнат моретата и реките,
те ще вбият във облаците резците,
ще засмучат залеза и зората
и от мутрата им космата
ще се стичат в океаните пресушени
капки от слънцето - яркочервени!
...................................................
Аз плъхолов съм, на флейта си свиря
и лунатично по целия свят
плъховете диря.
Свиря аз сребърни песни
на седем тона звънки,
а плъховете танцуват замаяни
и тананикат със писъци тънки,
сетне притихват сгушени,
в моята флейта заслушани.
И вървят те след мене -
в такта на флейтата чиста -
и всеки потъва, отива
в черноземната плодна нива.
В синевата златиста.

Превод: Иван Вълев