автор: Kboianov

Не всеки ден са отворени небесата за многострадалния ти вик!
Не всеки час Духа Свети ти праща думи светли и добри.
Не всеки миг ангелите небесни с десници сребърнотрептящи подкрепят подгъващите ти се нозе.
Престани да искаш и да искаш! Толкова ли е вярата ти, човече? Защото този, който има-ще му се придаде. На този, който няма- ще му се отнеме и което има.
Виж! Там- дълбоко в същината ти лежи едно малко зрънце, дето сам Бог Отец е посеял с любов!
И ако е станало кълн, що кълни- значи си избрал Доброто и Светлото Му Начало.
И ако е станало цвят, що цъфти- то е алената вяра, що пулсира в кръвта ти, чувствата и мислите и зове към промяна.
И ако е станало ослепително бяло пламъче- то е Божията Истина, Свещената Светлина, дето те изпълва целия. То е непресъхващият извор на Отца.
Не искай повече! Отдай! Отдай от извора, без страх, че ще се свърши, на другите люде!
Възправи се пред ангелите и Светия Дух с честно и праведно лице, с непоклатими нозе, изпълнен от Светлината! Отдай им любовта си!
Бъди Светлина!
Амин.