автор: Evensteel

За едно необикновено жабче, което живееше в цветенце.

Утрото дойде в златна каляска и разпръсна първите слънчеви лъчи по листенцата на цветята. Милите сънени главички с усмивка приеха ласката и внимателно се разтваряха една по една. Нека се приближим по-близо и да видим това мъничко, беличко цветенце, което току-що се е събудило и сега протяга сънено листенцата си.
И ето го... то се отвори. По венчелистчетата му подобно на сълзици се спуснаха капките роса, а слънчевите лъчи побързаха да се огледат в тях, за да нагласят златните си букли.
И точно когато решиш, че няма нищо особено в това цветче... От него поглежда едно малко жабче с ококорени очи. Оглежда се наоколо, изпива една сълзица и замира под слънчевите лъчи. Толкова е хубаво да усещаш милувката на къдрокосите слънчица! Жабчето се усмихна (вие ще кажете "Как може едно жабче да се усмихва?", но аз ще ви уверя, че нашето е специално). Започваше нов ден, с нови предизвикателства, с нови шансове.
Но изведнъж усмивката на нашето зелено мъниче помръкна. Какви ли нови предизвикателства очакваше когато от три дни се мъчеше да излезе от това цветче и все не му стигаше смелост. Светът отвъд беше толкова голям и необятен. Жабчето се губеше в него, чувстваше се самотно,т ресеше се от страх... казано накратко не искаше дори и да помисли за излизане извън неговото си цветенце. Живееше си много време там, в неговото си цветенце, в неговия си свят.
Но един ден както седеше в средата на света си и точно като днес се наслаждаваше на слънчицата, които се оглеждаха в капките роса... То надникна над венчелистчетата и за пръв път се замисли какво има отвъд неговото цветенце. Ей така му хрумна и то усилено започна да мисли по въпроса. Приближи се до ръба на цветчето и погледна. И се уплаши. Беше толкова непознато, огромни и страшно. Жабчето уплашено отскочи назад и през остатъка на деня не помисли повече за останалия свят. Беше му добре тук, в цветенцето и нищо друго не го интересуваше.
Дойде новият ден и още с отварянето на очичките си в главицата му се загнезди мисълта за света отвъд. И то отново се приближи до ръба на цветенцето, отново погледна и отново подскочи назад уплашено.
Днес беше третият ден. Когато се събуди жабчето реши твърдо да не мисли повече за Другия свят. На него си му харесваше тук. Защо му трябваше да излиза навън? Защо му трябваше да отива на страшното, голямо опасно място?
Жабчето беше неспокойно през целия ден. Онова непознатото, новото и неизследваното не му даваше мира.
В края на деня то застана отново на ръба на цветчето и въздъхна дълбоко. Потръпна от страх, но прекрачи листенцата му. Направи един скок, после друг. Сърчицето му щеше да изскочи от вълнение и страх. И видя непознатото, новото и неизследваното. Радост се завихри в душата му. Видя, че не е толкова страшно когато направиш първата крачка.
Жабчето се усмихна, подскочи високо и се провикна радостно "Ей, свят! Аз ида!". След това то се обърна, благодари учтиво на цветенцето, което беше негов дом толкова дълго време. Успокои го,ч е някое друго жабче ще се настани в него и то няма да е само.
Жабчето радостно изскочи пак навън и с големи подскоци тръгна в непознатото, новото и незследваното да твори, мечтае и изследва, да бъде щастливо и да преодолява страховете си.
---------------------------------------------------------
Лека нощ, съкровище! Да сънуваш щастливи жабчета....