автор: VileArnima

Запознаха се в една ранна утрин на брега на морето. Тя уморена от недоспиване и недохранване, той пълен със сили и енергия много добре изглеждащ мъж около 40-те.

Както всяка сутрин така и тази Алекс правеше сутрешния си крос. Харесваше му това препускане в близост до вълните, които сякаш се надпреварваха да достигнат стъпалата му, но посърнали от неуспешния опит се прибираха обратно в морето до следващата вълна. Обичаше играта с вълните, чувстваше се ловък, бърз, недосегаем както и в живота. Харесваше му да бъде на ръба на позволеното и незаконното, играеше с всички и всичко. Дозата адреналин от която имаше нужда, за да се наслаждава на живота включваше и по едно младо момиче за ден, два или седмица, омръзваха му и бързаше да се отърве от тях. Харесваше ги слаби и безпомощни, оглеждаше се в тях и се чувстваше като Бог- това харесваше наи-много.
Видя я свита прегърнала коленете си и загледана в морето, като току-що излязла от вълните русалка, която не знаеше накъде да тръгне. Поколеба се дали да отиде при нея, но реши да продължи и след като се върне, ако е още тук тогава. Пробяга до края на плажната ивица и на връщане момичето седеше пак там в същата поза. Приближи се и я заговори.
- Боли ли когато падаш отвисоко?
- Какво? - момичето се стресна от въпроса и от мъжа.
-Добре ли си? - в тона му имаше загриженост.
-Да, не , не знам. - сега вече го погледна.
- Последно? - усмихна се и седна до нея.
- По скоро не. - и тя се усмихна.
- Каня те на закуска.
- Приемам. - беше й все едно къде ще прекара деня.
-Казвам се Алекс. - и протегна ръка.
-Мария- хвана ръката му и я усети топла и мека.
-Магдалена или другата? - усмивката беше по- широка.
-Магдалена , но в съкратен вариант.
-Добре ще го обсъдим този съкратен вариант- хвана я и я дръпна енергично.
Той я погледна бегло и прецени, че не е удачно да я води в 5-звездния хотел, където беше отседнал може би вечерта, но след като й купи някоя и друга дрешка. Тя му беше необходима изглеждаше много добре и макар някак си отнесена, беше точно това от което имаше нужда сега.
Не очакваше да се задържи толкова дълго време с нея и да не я пуска да си отива, макар през това време да прекарваше по някоя и друга вечер с други момичета - Мария остана до него. Научи я на много тънки номера от изкуството да побеждаваш, тези които не можеха да се прочетат в книгите. Тя му беше вярна и той я използваше за някой по-особенни поръчки, там където не можеше да се влезе с взлом тя влизаше като невидима фея и никой никога не се усъмни в нея. Особенно беше полезна в бизнеса със фалшификатите. В началото тя не подозираше, че извършва нещо незаконно, по скоро ги приемаше като много важни поръчки на своя благодетел, защото той имал доверие само на нея, както й беше обяснил в една спокойнна вечер. Но колкото по дълго оставаше при него, толкова повече си задаваше въпроса "В какво се е забъркала?", не винаги нещата бяха такива каквито той се опитваше да ги представи, с женската си интуиция развита през годините на скитничеството тя чувстваше, че има нещо нередно, но какво и как да го разбере не й беше позволено, нямаше достъп нито до документи, нито до хората с които той толкова много обсъждаше важни неща за бизнеса и понякога изчезваше за по седмица, а тя оставаше в къщата сама с охраната.
Една вечер той се прибра и някак уж небрежно й каза, че имал много важна поръчка, но тъй като не може да си позволи точно сега пътуване в чужбина, дали тя не би могла да отиде. Попита я така сякаш тя можеше и да откаже, дори не смееше да си помисли. Но очите му, тези големи и хубави очи, които преди я галеха сега бяха студени и тъмни
" Нещо не е наред" - помисли си тя. Той я погледна и побърза да я успокои
- Хей какво има, нищо сериозно, просто съм зает тук с други дела, а това е нещо което не търпи отлагане. Единствено ти можеш да свършиш тази работа и за да не си сама вземи една от твоите приятелки за компания, момчетата ще са ми нужни тук. - побърза да ободри обстановката.
- Добре, кога тръгвам? - вече успокоена, но привидно.
- Вдруги ден - утре уточняваме подробностите, а и ти трябва да се обадиш на момичето с което ще тръгнеш, така че имаш време да се подготвиш. Утре вечер ще ти кажа в кой хотел е резервацията, а сега си лягам много съм уморен. - каза и побърза да се скрие в стаята си.
Мария си легна, но притеснението й се възвърна отново, не можеше да спи и цяла нощ мислеше и пушеше.
Да, наистина имаше нещо не наред и тя го разбра по държанието му, погледа, ръцете, тялото му го издаваше.
След един ден вече уговорила една нейна приятелка взеха двата плика от Алекс и се отправиха към Аерогарата.


В това време в една задимена и прашна канцелария телефона извънява като по тревога.
-Ало тук оперативен дежурен РПУ слуша.....
- Днес с полет номер 51 за Лондон заминават две момичета, егн- 83........ и 85......в тях има фалшива валута.

Машината се задеиства и нямаше мърдане, Алекс запали цигара и се почувства по - добре...... беше ред за ново попълнение.... някъде дълбоко тои изпитваше нежно чувство към Мария, но не можеше да си го позволи, не тук и не сега....
Полицаите на Аерогарата вече бяха получили анонимния сигнал и започнаха да се оглеждат за две момичета...

Самолета за Лондон излетя, но така и не намериха фалшива валута в никой от пътниците.
Две очи отправиха последен поглед от високото и тихо прошепнаха
- Сбогом Българийо!