Есенна съм някак си ........
в мислите ми
облаци, мъгли ...
в очите ми
дъждове са се стаили,
преваляват тихо
без бури, ветрове ...
дълго мокрят
пустите ми улици...
Ръцете ми
самотни
протегнати към тебе клони...
Листопад
от неслучващи се мигове
в нозете ми ...
Пръстите
от плод са натежали.
Ненаписаните думи
стичат се и зреят там.
Странно ...
пролетният цвят не им тежеше
нито капките от весел летен дъжд...
Сега разбирам...
тежи тъгата,
оловно бликаща
от моето сърце...
Превърна ме във есен ......