автор: Elpetpari

Къщата, кръчмата, къра -
моето времепространство,
пълно с мечти и кахъри -
моето вечно пиянство.
Чашата вдигам и пия,
сърбам горчивата пяна.
Любови, страх, немотия
с тях съм до лудост пияна.
Няма да плача и стена,
и ще загърбя декора!
Тихо при татко ще седна
вън, до чешмата на двора.
Майка ми кротко ще шета,
отдавна приела нещата.
Птица ще кацне на плета -
над и отвъд суетата.
Просто и ясно е всичко
тука - от корен до пъпка...
...Своите детски лунички
пръснах по пътя утъпкан.