Прегърмя,
духна вятър
и спусна
дъждът решетка
пред моя прозорец.
Пуша в тъмната стая,
мълча и гледам
мокрия град -
с локви и хора -
с една неопределена тъга,
и протяжен здрач,
и безшумен...
Исках да ти напиша писмо,
но бях забравил всичките думи.