автор: junel

Като в сън – реален си,
Но не сега,не и после,
Не във този свят

Като дъжд си-животворен,
Но и студен,и топъл си,
Създаваш и рушиш.
Сълзи,които не болят!
Като слънцето си-нужен,
Но далечен,
Изгреви и залези безпощадно се редят.
Като песен,
Роден си във сърцето,
Но болиш в ритъма й неизпят...

Как да те докосна –
Пробягваш като сянка
Ту в нощите ми,ту във дните,
И винаги остава в шепите ми едно очакване –
Да ми тежи...
Живееш в мен –
В съня ми,в мислите,в мечтите.
И всеки ден те срещам,
Усмихваш се,а в мен боли!

Ти огън си,
Който цял живот ще ме гори.
Ти мисъл си отровна,
Открадна ми покоя.
Защо от пепелта изправи ме и съживи?
Душата ми сега покълнва и се моли...
Душата ми се прероди
И всяка клетка моя....

А аз вървя в нощта
И казвам на луната да не свети,
Гася звездите
И казвам на вятъра да замълчи,
И на сърцето казвам –
За тебе да не бие
И обяснявам на света да спре да се върти........