Морето - синя коприна
Змия, накълбена в утробата -
желание -
изгаряща отрова.
Морето - синя коприна -
луната
със сърма бродира.
На небето от шепите сини
розов изгрев
гребва морето.
По пълнолуние
морето не спи,
на зората усмивката чака.
По пладне морето е равно заспало.
От жегата въздухът
спрял е да диша.
Целунато от слънцето,
на утрото във тишината,
морето гладко спи.
Морето - дързък мъж -
тича лудо към брега -
голите момичета прегръща.
Гърдите ми -
човки на чайки -
морето любовно целува.
Планини - сини гердани -
на равнината
пазвата кичат.
Луната -
резен диня
в лятото жадно.
Слънцето - лъснал тиган -
лятото пържи
по пладне.
На поляната -
мадона -
кобила с конче.
На хълма - църква.
В нозете й
морето Богу се моли.
Църква -
капят свещите -
Христови сълзи.