автор: sradev

Един звън на камбанка,
две кръгли лъжички слънце,
три капки от най-щастливото събитие,
четири корена от дърво,
пет стотинки.
(из рецепти от метлата на Вещицата)

Той.
Ха да видиме, докато ме е нямало кой какво си е мислил за мен:
- Мамо, стига с тоя пуловер! Сто пъти си се тюхкала, че ще настина. Топло беше.
- Не, скъпа, не обичам да ме гиздиш с цветя и костюми. Не са ме срещали разбойници и не съм влизал в кръчма.
- Шефе, не съм забатачил тая работа, ами ти си пъхнал папката някъде.
- Сине, не завиждай на чуждото, докато е твое. По-добре си го направи и го дай на другите.
- Я, а тая съученичка как се е сетила за мен? Аха, видяла един идиот.
- Ей, приятели, само за почерпка мислите.
- А защо комшийката хич не си е помислила за мен?

Тя.
Да ги подредим по сила:
- Абе мамо, какво му има на брака ми? Брак като брак - от развалени части какво друго можеш да сглобиш. Хайде сега, зазяпва се - я виж дядото как все още се зазяпва. Нали са си хапльовци.
- Не, скъпи, не съм ти скрила чорапите - хвърлил си ги зад леглото преди месец. А обяда си беше в тенджерата, но кой да й вдигне капака. Но защо мислиш за мен само в къщи?
- Шефе, това дето си го мислиш няма да стане. Не си моя тип мъже, ако въобще си мъж.
- Сине, два пъти не можеш да вземеш едни и същи пари.
- Я, тоя колега ми имал мерак. Къде мерак у смотаняк?
- Лелей, тия колежки се изтрепали да ме мислят! Ама за колегата, ама за шефа, ама за съседа... Ииии и колко рокли са ми нарекли. Я да взема да си купя и оная синята.
- Ето и комшията ме бил мислил. Браво на него, оправен човек.