Пред глезените ти съм ням. Немея...
Ръцете ми изтръпнали - горят.
Душата ми реши да ги възпее...
Като една природна благодат.
Как се ухажва съвършенство?
С думи прости някак си не става.
За тях изпаднал във блаженство,
балади бих творил в забрава:
- "Любими глезени - прекрасни!
С устни мълчаливо ви говоря.
Събуждате във мене мисли страстни,
копнежи бурни вихрят се на воля."
А те копнежите съвсем реални,
като кокиче в край на люта зима.
Не спират те, пред сивата фаталност
на чувствата, понякога незрими.
Глезени за паметник достойни,
да ги поставя на пиедeстал
от мъжко рамо в нощи знойни
и никому...
На никого не бих ги дал.