автор: Sarita

По листенцето пробяга една капка, а слънчевият лъч се отрази в нея и тя проблясна като диамант.

Вековната гора беше видяла и бури, и студ, и мраз. Зимата рисуваше тихи пейзажи, пролетта я оживяваше с красота, лятото вдъхваше живот, а есента приканваше с уюта си.
Ситни капки забарабаниха по листата, нежно тупваха по мекия мъх и се стичаха по облите камъни. Свежият мирис на дъжд изпълни въздуха, подухна лек ветрец и под нежната му ласка дърветата полюшваха клонки сякаш танцуваха, наслаждавайки се на свежите капки. Те ги докосваха, галеха ги, измиваха от тях всяка прашинка и им вдъхваха нова сила да продължат.
Гората запя.
В тихата свежест на летният дъжд звучеше омайната й песен. С нея тя благодареше на облаците за росните капки, на слънцето - за топлите лъчи, на нежният бриз - за свежестта и на водата - за живота, който даряваше. Пееше на младите фиданки за красотата, която ги обгръщаше, на малките кълнове – за щестието, което ги очакваше, на старите дървета – за мъдростта, която имаха. На меките треви и фините мъхове разказваше за цветята и пчелите през лятото, на вековните скали пееше благодарствена песен.И всичко беше притихнало, примряло в захлас под чудната магия на песента.
Когато облаците отминаха и слънчевите лъчи затанцуваха между листата, започна финалният марш на дъжда – из гората се понесе кристалният звън на последните, галещи листенцата капки и на ромолящите ручейчета, украсени с приветствените песни на птиците към слънчевите лъчи. За миг гората се изпълни с живот и дивното ухание на свежест под изумрудено сияние. Това беше новият живот, новата сила, вдъхновена от дъжда. Кристалният блясък, уханието, песните на птиците и жуженето на пчелите се сливаха с невидимата мощ на покълващо стръкче, даващо началото на нов живот, изпълнен с нови мечти и надежди.

Гората засия. Чувстваше в себе си силата на започващият нов живот и се усмихна с умиление. С радостен трепет тя го преърна в уюта на пазвата си, тиха въздишка на гордост и възхищение се изтръгна от душата й и тя спокойно затвори очи.