(из записките на проф. Тара Понтьо)
На другия свят няма да те питат как си живял, а как си умрял.
На този свят е същото - не те питат какво си правил в предишния, а те питат как си се родил.
А ти не помниш.
Никой не може да си спомни какво е правил първите 3 месеца от живота си.
Много просто - живота идва на слънчев лъч с момента на оплождането и след точно една година се връща по слънчевия лъч.
И после ти сам се оправяш както можеш - твоя си работа.
Някои за да могат да дадат точни сметки как са умрели си правят изследвания, ходят по лекари и все по-точно биха могли да отговорят. Нещо повече, могат да ти говорят седмици и месеци за диагнозите си.
Ето имаш 92,7 процента нежив и лекарите ти са написали кои болести колко процента са те утрепали. До края на живота си ще се научиш и останалите.
И така ще си знаеш урока за следващия свят.
А някои вземат че се гръмнат, понякога заедно други, и могат 100 процента да кажат как и защо.
И те отиват в магарешкия рай.
Защото, ако някой не знае точно от какво е умрял, той отива в Чистилището да си помисли и да си прочисти паметта.
А в чистилището - все такива заплеси като тях, и вместо да им помогнат - разказват своите диагнози.