автор: rupani

- Котката яде мишката.
- А кой яде котката?
- Кучето!
- А кой яде кучето?
- Кравата!
- Ами козата?
- Конят я яде!
- Амииии.... Карай!
- Мишката яде пеперудата!
- Млъъъък!
........
Вероника извади ключовете от чантата си. Бръкна в ключалката и я отключи. Влезе в апартамента. Събу си обувките. Разроши коса. Беше душно. Отвори прозорец. Влезе в кухнята и включи котлона за да си направи чай. Прочете вестника и седна пред телевизора. Грабна дистанционното и на бегом премина през няколко програми. Чаят беше горещ, Вероника го пиеше без захар. Взе си една сладка от купата на масичката пред телевизора. Даваха научно-популярен филм. За китове. Вероника имаше да пише домашни. Седна да ги пише. Никак не и вървеше. Една задача, две задачи... една муха, две мухи... трета задача. Звъни телефон – майка й. Четвърта задача. Сладките са преместени от масичката на бюрото.
Навън е топъл ден. Хората се разхождат по улиците със смръщени лица. На съседната улица правят ремонт. Вероника пише. Излиза й цирей на задника. Вероника си излива душата в дневника, още не е усетила цирея.
...........
- Траллалалала....
- Я кажи, колко е пет плюс три?
- Дъра-бъра, дъра-бъра...
- Пет пръстчета и три пръстчета?
- Бръм, бръм, бръм, бръм.
- Ето, свий тези две пръстчета и ще станат три, а тези...
- Дръж волана бе глупак!
- Ха-ха-ха-ха! Дядо смята с пръсти...
...........
- Имало едно време един капитан. Голям и силен бил той. Я отвори устенца за капитана. Имал капитана дванайсет моряци. Хоп! Ето го първия моряк! Хоп! Ето го втория моряк! Хоп!....
- Бабо, ами как ще изям кораба?
- На части!
- Я си гледай пътя!
..........
На юг летеше ято комари. Търсеше нещо. Дали не се беше загубило? Тревожно се щураше ятото, уплашено от залязващото слънце. Спокойствието на тръстиките и близкото бунище никак не вдъхваха увереност на комарите. Те продължаваха да летят в търсене на нещо, което не можеха да намерят. Не знаеха дори какво е то, но знаеха, че трябва да го намерят на всяка цена преди слънцето да потъне съвсем зад хоризонта. Иначе щяха да умрат. Нещото не беше кръв – кръв имаше в селото. Нещото не беше кръв.
...........
- Питаш ме как изглежда смъртта? Смъртта изглежда хубаво.
- Онова размазано куче на пътя хич не изглеждаше хубаво.
- Ама ти видя ли го?
- Ъхъ...
- Що не гледаш къде караш бе? Детето е видяло кучето!
.........
Баба Спасийка с пъшкане влезе в къщи. Лампата в коридора светеше. Беше започнала да я забравя напоследък. На какво ли беше това?
Старата жена остави пазарската чанта на закачалката и заключи вратата. Котаракът се отри о крака й. Ей сега щеше да го нахрани. Докторът беше казал, че е много дебел. Трябвало да пази диета. За какво му е да пази диета? Тя нали пазеше диета? Ракът в стомаха й не се оправяше.
В кухнята имаше човек. Тършуваше нещо по шкафчетата. Като я видя, бързо се изниза през балконската врата и скочи нанякъде.
Беше започнала да забравя и балконската врата отворена напоследък. Затвори я. Затвори и вратите на шкафчетата.
Нахрани котарака и доволно седна пред телевизора. Телевизорът го нямаше. Виж, това вече беше проблем!
Абе това момче как скочи от осмия етаж?
А, да, сети се – телевизорът беше на поправка от два дена.
Я да види как е скочило момчето...
.....
- Бабо...
- Млък!