автор: Ficho

Този ден е без дата,
той не е включен в календара.
В този ден аз заключвам вратата
отвътре с два катинара,

хлопвам всички кепенци
и без препирня се приготвям.
В този ден аз затварям света
и го пускам във отпуск.

Този ден ще е празник,
но без фойерверки и клоуни,
без шампанско,
тържествени речи,
парад и салюти топовни,

днес в небето ще свие циклон,
хоризонтът цял ден ще догаря
сред светкавици, тътен и дим
(с незначителен мирис на сяра),

днес ще плисне безпаметен дъжд,
ще кръжат побеснели вихрушки,
ще валят от небето куршуми, надлъж
и нашир ще удари желязна градушка,

през душата ми днес ще премине
цялата Чингисханова конница.
Днес се срещам със някои
по-неизвестни за вас покойници.

Този ден в своя патос
едва ли някога ще се повтори.
Ще отмине, останал без име,
и няма да влезе в историята,

ще остане без дата,
без отметка на календара,
скрит дълбоко у мен
и заключен с два катинара,

просто ден, в който вадя
бутилка със стара ракия,
слагам масата пред огледалото
и със себе си сядам да пия...