автор: biala_liastovica

( Много често в живота се получава така: Когато нещо ти се дава, ти не го искаш, а обикновено искаш това, което не ти се дава! )

Мия беше на около 37 години, но духа й беше поне с десетина години по-млад. На нея още толкова много й се живееше и й се танцуваше и забавляваше...
Само, че в живота й обстоятелствата се бяха стекли така, че тя бе принудена да се откаже от много от нещата, които обичаше и които биха я правили щастлива. Беше омъжена от доста години и беше си избрала за съпруг възможно най-неподходящия човек. Бяха толкова различни във всичко, че просто да се чудиш как са се събрали да живеят заедно. Нямаха никакви допирни точки: неща, които да обичат да правят заедно, да ходят някъде заедно, да се забавляват заедно... Нямаха общи възгледи, сходни схващания за живота... Изобщо се разминаваха във всичко. Това, което тя искаше, той отхвърляше и не желаеше да прави компромис. Компромисите ги правеше винаги тя и всичко беше за нейна сметка, а негодуванието и разочарованието се натрупваха в душата й. Винаги отиваха където той иска и правеха това, което той иска. Той се налагаше за всичко - с агресия, със скандали... Нейните желания не бяха важни. И така - дълги години тя се отказваше от всичките си желания.
Някога го обичаше много и й беше толкова мъчно, че с най-близкия й човек всъщност са си напълно чужди.
Никак не беше лесно да се живее с него. Той беше много комплексирана личност и избиваше комплексите си върху нея. Правеше ежедневни скандали и луди сцени на ревност без абсолютно никаква причина. Любовта му, ако това изобщо можеше да се нарече любов, беше обсебваща и задушаваща. С времето Мия се чувстваше все по-смазана и по-подтисната. Вече не приличаше на себе си. Не беше същото жизнерадостно и уверено в себе си момиче, каквото бе някога. Чувстваше се като птичка, на която са отрязали крилцата.
Докато един ден не осъзна, че любовта в сърцето й вече я няма. Тогава всичко, което той й беше причинил се обърна срещу него, защото на нея вече не й пукаше. Тя го гледаше с безразличие и не му позволяваше повече да диктува живота й! Ако той се опитваше да й наложи нещо както преди го беше правил хиляди пъти, тя се нахвърляше срещу него със същата ярост и озлобление както той го правеше преди. Беше студена и безкомпромисна. Вече тя решаваше как да живее своя живот и следваше само своите правила! И той разбра, че е изгубил власт над нея. Едва тогава и той се промени. Може би някак си подсъзнателно усети, че губи любовта си. Стана мил, отстъпчив, любвеобилен, грижовен... Казваше й колко я обича и че тя е неговият живот...
И защо? Защо трябва да загубиш нещо, за да го оцениш? Само, че тогава обикновено е късно!
След като той се държеше добре и тя се държеше добре с него. Изпитваше привързаност, уважение, някакви топли чувства като към другар, но не й любов.
Само, че може би човек има нужда да обича някого. И няма гаранция, че той ще се окаже подходящ.
Тя не беше търсила някого, когото да обича. Дори през ум не й беше минавало. Само, че то просто се случи. Съвсем неочаквано и неканено...
Той беше просто познат, на който му се стовариха доста неприятности и проблеми върху главата.
Отначало беше само съчувствие. Само, че с течение на времето неусетно точно как и кога, тя започна да се влюбва в него и започна да го чувства все по-близък и по-скъп. Докато в един момент осъзна, че го обича - много!
Не смяташе, че може нещо да излезе от това и мислеше, че с времето ще отмине. Не правеше нищо, с което да му покаже, че има някакво по-различно отношение към него.
Една вечер се засякоха той, Мия и една нейна приятелка. Заприказваха се и после отидоха да пият заедно кафе. Той сваляше приятелката. И през ум не би могло да му мине, че вятърът духа от другата посока, още повече, че познаваше добре съпруга на Мия. После той тръгна да изпраща приятелката. Тя беше свободна жена, а той - свободен мъж /беше в процес на развод/.
Само, че тъй като приятелката знаеше за чувствата на Мия към него, просто го отпрати, като му наговори куп глупости. Каза му, че не го харесва и други неща от този сорт. На следващия ден тя отиде при Мия и се развика:
- Как можа да ми погодиш този номер? Да се чудя аз какво да му говоря на човека за да се оттърва от него и да се правя на идиотка заради теб. Знаеш ли колко наранен си тръгна, знаеш ли?
Мия се почувства ужасно виновна и изведнъж реши - ще му се обади и ще му каже поне част от истината!
Обади му се и се срещнаха. Когато го видя обаче, куража й се изпари и тя доста се обърка. Уплаши се от самата себе си - не толкова от него! Навярно поведението й не беше съвсем адекватно. За разлика от нея той се държеше съвсем балансирано. Не изглеждаше притеснен. Може би само малко изненадан. На първата среща не се случиха кой знае колко неща - поразходиха се малко, поговориха, пиха кафе на една бензиностанция и след това се поцелуваха в един парк. :)))
Каква ирония? Много смешно, нали? На тези години да се натискат като тийнейджъри по парковете...
Ако някой й беше казал преди, че ще направи подобно нещо щеше да го обяви за луд! Обаче съдбата обича да си прави гадни шегички за чужда сметка! Мия беше готова да направи всякакви дивотии за този мъж, само, че и трябваше малко повече време /поне 2-3 срещи/, за да може да се адаптира, да го приеме и да го допусне до себе си, да може да му се довери. Защото от фантазиите до реалността разликата е огромна. Във фантазийте всичко е много лесно, няма страхове, няма задръжки, но когато се изправиш лице в лице с реалния човек, нещата са по-различни. Има препятствия за преодоляване. Най-често бариери, които са в нас самите. И трябва малко време за да се справим с тях!
Само, че той реши, че няма да й даде това време!
Какво точно си е помислил за нея не е много ясно. Може би нещо от рода на: "Ето я поредната кучка, която иска да окичи мъжа си с рога". Още повече, че той цял живот е бил нараняван по подобен начин от бившата си съпруга...

Целувките в парка бяха много хубави, поне за Мия. Макар и да беше малко притеснена и скована, тя се чувстваше добре в негово присъствие
Преди да се разделят той й каза да му се обади /може би от добро възпитание, а може и после да е размислил/.
Когато обаче тя му се обади той й каза:
-Уморен съм, сега се връщам от работа.
Тя му отговори:
-Добре! - но вече знаеше, че няма да му се обади повече, нито пък той на нея. Точно така стана! Първата среща се оказа и последна!
Мия го прие спокойно. Тя беше ужасно горд човек и след като вече беше наясно със реалната обстановка, знаеше, че тези чувства, които е изпитвала към този мъж не са му необходими, а на нея - сами по себе си - още по-малко! Трябваше да ги изтръгне като ненужни плевели и да се освободи от тях!
Тя беше силна и знаеше, че ще се справи с това!
Много често в живота се получава така - когато нещо ти се дава, ти не го искаш, а обикновено искаш това, което не ти се дава! Той не би могъл да иска една такава любов, която му се изсипва ей така изведнъж - от небето! Тя знаеше, че тези чувства ще бъдат просто излишен товар за нея и трябваше да ги изкорени - безжалостно!
Ако той си е мислел, че тя ще го преследва, то просто много е сгрешил!
Гордостта й беше твърде голяма, себеуважението - също!
Все пак не беше честно! Усещаше една тъпа болка в гърдите! Това не можеше да е по-силно от нея! Тези чувства, тя не ги беше търсила, нито ги беше искала! Те просто се появиха от нищото и се натрапиха! Сега трябваше да се оттърве от тях.
Искаше сърцето й да се превърне на късче лед и когато види въпросния мъж, да се вълнува толкова, колкото, когато се разминава с някое дърво по пътя!
Искаше! Но кога щеще да успее, само един Бог знаеше!
Сега я болеше! Още я болеше! Много я болеше...
Дори незнаеше защо й се случва всичко това!
Нямаше отговор на този въпрос! Знаеше само, че го обича! Още го обича! Защо по дяволите? Защо трябваше някакви ненужни чувства да властват над разума?
Тя щеше да се справи с това! Имаше много силен характер! Щеше да се научи да не го обича! Ако трябваше щеше да изтръгне сърцето си!
Нямаше как това да бъде по-силно от нея! Просто нямаше как!

На следващия ден на същата пейка във парка стояха двама влюбени тийнейджъри и се целуваха...
Мия мина покрай тях и им се усмихна. Мисленно им пожела щастие...
Защото за себе си вече знаеше какво ще направи! Любовта беше получила смъртна присъда... Оставаше само присъдата да бъде изпълнена!