автор: pijama

Тяло, спомни си не само колко бе обичано,
не единствено леглата, на които се излягаше,
а и онези желания, които за теб
проблясваха в очите ясни,
и потрепваха в гласа - и някоя
случайна пречка ги помрачаваше.
Сега, когато вече всичко е в отминалото,
почти изглежда на желанията
онези сякаш да се бе отдало - как проблясваха,
спомни си, в очите, които тебе гледаха;
как потрепваха в гласа, за теб, спомни си, тяло.

1918


Remember, body...

Body, remember not only how much you were loved,
not only the beds on which you lay,
but also those desires which for you
plainly glowed in the eyes,
and trembled in the voice -- and some
chance obstacle made them futile.
Now that all belongs to the past,
it is almost as if you had yielded
to those desires too -- remember,
how they glowed, in the eyes looking at you;
how they trembled in the voice, for you, remember, body.

Constantine P. Cavafy (1918)