автор: christopher111

- тринайсет сатирични сонета -


АБСУРДЕН СОНЕТ

Живеем в ситуация абсурдна -
това дори слепецът го съзира.
Профанът търси поприще културно,
културата пък се профанизира.
От данъчното вземат ни стотарка
и компенсират ни с по два-три лева.
А уличните мацки куче марка,
разбира се, по хороскоп са Дева.
Ако решим да следваме закона,
решително законът ни преследва.
Безличните придават си фасони,
назадничавите в галоп напредват…
Така живеем си - като по ноти,
написани за хор от идиоти!

***

ПУСТИНЕН СОНЕТ

Мечтаем си за българска Швейцария,
а всъщност сме балканския Египет.
Досущ като Сахара е България
и пясъчни порои я засипват.
Тук мерят ръст сред дюни и могилчета
финансово-бюджетни пирамиди.
Кервани от излъгани камилчета
край нас се точат на стотици мили.
Но казват камиларите - родината
оазис е за който я почита.
Попива гласовете ни пустинята,
а за награда - пепел във очите…
Така е то, каквото и да кажете,
защото още вярваме в миражите!

***

СКЛЕРОТИЧЕН СОНЕТ

Щом видях я, Боже, в мене нещо трепна!
Приближих я с леки стъпки изотзад.
Стар съм. Ала тя бе тъй великолепна!
Пък и вещ съм още в онзи тънък занаят!
Малко бели рози. Светски чар. Усмивка.
Сигурен съм - няма да ми устои
тази застаряваща нетърпеливка!
Ах, каква любовна нощ ни предстои…
Кавалерски маневрирах и опитах
с взлом да я удавя в погледа си син.
- О, ще позволите ли, мадам? - попитах
с глас досущ като омекнал маргарин.
- Престани бе, склеротик! - жената рече. -
Мъжо, днес за пети път ме сваляш вече!

***

ЕПИСТОЛАРЕН СОНЕТ

О, младост дивна! Хубост нереална!
Девойко, вдъхновила този стих!
Когато Ви видях в нощта фатална,
простете, но от страст се изпотих!
С обноски фини, чар и памет свежа
за Вас съм партия отлична аз
и, позволете ми да отбележа,
съвсем не смятам да си правя пас!
Признавам, фейо, любовта ме хвана
като коварна хрема - изведнъж!
Та затова Ви каня под юргана,
където да докажа, че съм мъж.
А в секса, казвам Ви без свян излишен,
аз имам опит над шейсетгодишен…

***

ЕНЕРГЕТИЧЕН СОНЕТ

Навред се носи, че сме нация техническа.
Простете, но това е остаряла теза.
По-скоро май сме нация енергетическа -
последица от местната филогенеза.
Акумулирайки космически енергии,
еволюираме във хора свръхсетивни.
Като проводници изопнали сме нервите -
настръхнали, нитратни, радиоактивни…
Доскоро чудих се защо така постъпваме,
че обществото ни се наелектризира,
но след поредното чудовищно поскъпване
на електричеството, почвам да разбирам:
Подготвяме се всички след цените шокови
да караме единствено на биотокове…

***

ЕКОЛОГИЧЕН СОНЕТ

На изгората, 2077 г.

- Навън си капят пролетно листата.
Нахлува в стаичката утринен иприт.
Въздишаш през дихателната клапа
и инжектираш се с магнезиев йодит.
Противогазът ти дали не е пробит?
Сълзят очите даже през стъклата -
от обич ли, о, музо непозната?
- Не. Просто страдам от конюнктивит.
- Две фосфорно припламващи очи.
Покров небесен с цвят на окис цинков.
И тънем в облачета фосген и мечти,
и виждаме те, бъдещи ни синко -
със корабче от книжки непрочетени
сред локвите от хаш две ес о четири…

***

КРЪЧМАРСКИ СОНЕТ

Ето този кръчмарски сонет
го дописвам от маса на маса.
Двеста грама вермут на куплет.
На катренче пък - бира. По каса.
Вино пия на екс за секстет,
а ракия - щом с рима сколасам.
Ето този кръчмарски сонет
го дописвам под някаква маса…
Но нали съм капризен поет -
недоволен, октета задрасквам.
И започвам - куплет по куплет
пак да пиша на някаква маса
ето този кръчмарски сонет…
Ало, келнер, уиски със лед!

***

АКРОСТИХОВ СОНЕТ

Популярни сме със свойта неизвестност.
Елитарни сме с плебейските си лозунги.
Тъпото е умно. Трудното е лесно.
Ъгловатите глави са с гладки мозъци.
Революциите раждат ренегати.
И макар, че сме в Европа, все сме в Азия.
Както зло не мислим, хубаво си патим.
Реалисти сме във своите фантазии.
Ако правим нещо, правят ни на нищо.
Ентусиазмът днес е утрешно униние.
В непросветност щом сме, лошо ни се пише.
Само тези, дето кривват са на линия.
Който губи, е играл по правилата.
Истина е: истината е в лъжата.

***

НАЦИОНАЛЕН СОНЕТ

На Балканите и гений, и дебил
виждат сложна демографска ситуация.
Българинът тъй е свикнал на делби,
че и сам се раздвоява в свойто рацио.
Грък със гърците, с руснаците - руснак,
англофил и първенец по франкофония,
патриот в Канада, наш човек в Ирак
и нелеп българофоб във Македония.
В царибродско си припява юго-фолк,
в Странджа друса с кеф месища по кючеците -
неразумен юрод с всевъзможен пол -
нему казвам, уж с езика на зевзеците:
- На ти нов национален идеал -
Първи български интернационал!

***

СНОБСКИ СОНЕТ

Като една гротескова комедия Дел`арте е
животът ви - пиеса с хиляди интерпретации.
Защото творческата креативност висша дарба е -
инсайт, иницииращ вашите интерполации.
И като каколог, надвесен върху манускриптите,
аз вая с калиграфски хъс последни маргиналии,
възпяващи във седмостъпен ямб и рима ритмите
на ономатопоетичните ви свръхреалии…
И сякаш Аполон акомпанира на пеантата,
и резонират кубофутурически рефрените,
и приближава кулминацията на поантата,
когато с плеоназъм дедикирам ви катрените:
на вас - мечтаеащи за летеризъм минезингери
и логадически стихоплетящи майстерзингери!

***

ЖАРГОНЕН СОНЕТ

Езикът ни, брато, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци,
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
На Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда,
ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почит аз да ти отдам?
След всичкото което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.

***

ЕПИТАФИЯ - СОНЕТ

Хей, пътнико, за миг поне поспри
и прочети надгробните слова:
Тук черноземът лаком ме покри,
когато Господ-Бог ме призова.
Приживе бях нещастник тъй голям -
окаян роб на грешната си плът,
че всички черни котки, срам не срам,
с дълбока почит правеха ми път.
Добър към мене бе късметът лош,
печелех все загубени жени
и губех, не спечелил даже грош -
платец за тъй жадувани вини…
В живота си едва в едно успях -
добре поне, че случих, та умрях!

***

ПЕТРИСТКИ СОНЕТ

Петър, Пешо, Питър и Пешун,
Петьо, Пепи, Перко и Петляка,
Пешко, Пьотър, Пеци и Петрун,
Пешето, Петракис и Петака,
Пепо, Пинче, Пешенко, Петро,
Петъраки, Петърът, Пешунко,
Петушок, Пешонкис, Пиеро,
фон Петрофф, Петрович и Пишпунта,
дьо Пипон, Пепито, Патарак,
Петата, Петручио, Петуха,
Пий, Патрик, Петунчо и Пешак,
Патарашки, Пондьо и Петуха -
все съм аз - под именити маски:
Петър Краевски, демек - ПЕТКРАСКИ.

:)