автор: petkraski

О, плод на светлината!
Набъбвай от любов!
Узрявай от тъга!
Подслаждай сокове - мечти!
И нека мислите ти ароматни
са медена роса
по нежната ти кожица!

Вкусът ти обожавам.

… Това прошепна ми
гласът на светлината.
С пълзящия бръшлян на думите
попих заръката му властна -
тук
в сянката
на бялата лозница,
в настъпващия ден на гроздобера…