автор: haboob

/Oбщуването оправдава разговора:)/

Мястото където сe намират е от значение само за тях. Би могло да е в спалнята на разкошна резиденция, както и сред мокрите кашони в някоя тъмна уличка. Дали се чува джаз, фолк или просто дъжд.. не променя нещата.
Идеята е да са заедно, останалото е фикция.

П. - Аз..
В. - Винаги започваш с "аз"..! Тук съм, а сякаш не ме виждаш!
П. - Напротив!!! Точно затова съм объркан, не мога да си събера мислите!
В. - Умираш да натрапиш егото си! Харесвам те когато си внимателен..
П. - Толкова си привлекателна, а се чувствам като пън... Но, ако не съм дързък понякога, дали ще ме оцениш? Просто не съм на себе си щом си близо..
Тя прави влюбено движение, но той го приема грешно и загубва самообладание.
П. - Как да те разбера, когато ме измъчваш със загадки! Това ли е твоето внимание?
Сгорещен е в изблика на чувства, тя - едновременно отблъсната и привлечена от силното му желание..
В. - Глупчо.. Обичам те и искам да чувам същото.. много пъти! Струва ми се, че ако престана да съм истински твоя, няма да разбереш..
П. - Не говори така..
Той я притиска и тя му се отдава...

Отпуска се изтощен до нея.
П. - Прекрасно.. Толкова съм спокоен и просветлен.. Странно, близостта ти сякаш ме убива, а не мога без нея!
В. - ...!? Убеждаваш ме с енергия и после ставаш друг. Но дори такъв, те разбирам по-добре от самия теб и толкова ме е страх, че ще те загубя.. Какво ли не бих направила, за да те задържа..
Приближава се, тя се скрива под сянката му.
П. - Невероятна си. Имах да ти споделя толкова неща, а само един твой
жест и съм объркан..
В. - Ела, говори ми без думи! Покажи че ме обичаш..

Това би могъл да е техният разговор. Имало ли е такъв, не е важно,
освен за самите тях. Интересно, дали наистина са били някога заедно?..