автор: rosy88

Мислите ми- въртележки
от изгубен Лунапарк
мъчат се да бъдат смешни.
Мъчат ме и още как.
Точно в центъра им сядам,
а светът им ме върти.
Късно е да се прощавам.
Рано е да дойдеш ти.
Тропа конят ти във мрака –
живодишащ, огнен кон,
а край мен въртят се буйно
дървени коне милион.
И ми иде да извикам
с най-дълбока тишина:

Сигурна съм ще те видя
въртележката щом спра!