Една река бе влюбена в морето
и дълго чакаше мига,във който
щеше да се слее с него
Една река препускаше
със бясна скорост
към синята безбрежност…
тя го обичаше ,защото
беше част от него…
Тя беше буйно-синя като него…
Една река бе влюбена в морето
и радостта и бе безкрайна…
Тя плискаше и казваше на всеки
къде отива…
Морето нощем плачеше за нея,
а тя се бавеше докато се похвали
на всички хора,птички и тревички
за туй,че влюбена е във морето…
Когато слънцето разбра за нея
усмихна се и таз усмивка
остана цяло лято и прогони
сълзите дъждове…
Една река остана гладна…
Една река изгуби силите си
И докато всичките разбраха,
че тя е влюбена в морето…
И докато всичките и завидяха
Тя почти пресъхна…
и се превърна в мъничко поточе,
което тихо плаче за морето,
което вечно чака Дъждовете…