Есенно меки листа
вдишвам над моето слънце.
Облаци...
финна мъгла в сиво-оловна плънка...
връх на безкрайни простори...
мъх до локва- вълна...
пръсти в пръстта ще заровя, спомняйки си мига,
в който открих красотата на тихия леден морфин,
произвеждащ се в гората, дъхав и бледосин.