автор: Krasy

Тя е някъде по средата. Средата
също е някъде. Мека и пухкава,
пълна с въздух - заради въздиш-
ките на истината, когато излиза
наяве.
Колкото повече въздух има сре-
дата, толкова по-голямо е сво-
бодното пространство. И толкова
по-малко свободата в него. То
цялото е заето от цялата истина,
разположена по средата. Между
двама души, между две събития,
между две вселени. А свободата
е избутана в края. Като наказана.
Но пък така - запазена от мига,
когато двамата тръгнат един към
друг и времето слее събитията, а
вселените се унищожат помежду
си.