Имам приятелка – като сестра,
живеехме заедно – врата до врата....
Щастливи години бяха това ...
Аз не спях през нощта, защото тогава
да чистя, подреждам най – ми се удава...
Тя за изпити учеше, също не спеше...
Будувахме зедно, двете...
През нощта се събирахме, за да си хапнем,
от пресния кекс...Или бухички месех...
Бяхме толкова млади,
а животът бе песен...
И най-важното – беше пред нас...
Тя замина, семейно, отвъд океана...
за братските Щати преди много години...
Останах простреляна сякаш,...и плаках..
Сега си живеем със майка й двете,
Аз със семейството, тя е сама
и пак сме така - врата до врата....
Пак си помагаме, но аз я разсърдих -
на терасата пекла бях скара
чак у тях във хола й воняло...
Но чудо се случи, тя ми говори...
Сякаш нищо не е било...
Промяна внезапна....замислих се...
И разбрах, без дори да ми каже това –
презокеанското влияние на нейната дъщеря...
Затова се сдобрихме, защото я имам
тази приятелка: умна, добра и красива,
сияние нежно и там я облива...
Но колко хубаво беше това:
врата до врата и животът пред нас...