автор: thebigplucky

Ако някога спрат да ме вълнуват
прекрасните несъвършенства в извивките на телата ви
и безразличен покрай красотата им отминавам.
Ако някога изгрева престане да ме радва
и с омерзение посрещна на новия ден началото.
Ако се откажа от паренето на ракията в гръкляна -
да не ме боли главата след това…
Ако не пожелая под дъжда да тръгна,
а предпочета да се тъпча в трамвая.
Ако някоя петъчна вечер самотен в къщи остана,
вместо да седна на чаша с приятели.
И от морето се отрека
с оправданието, че е изгубено време и загубена работа.
Когато китарата прашаса
и не остане място за песен в душата ми.
И ангелите престанат
да изписват стихове по моите страници…
Ще направя онова,
отдавна отлагано пътуване до Камен бряг,
където толкова пъти съм се прераждал,
и ще довърша онази последна крачка към свободата,
също отдавна отлагана,
прозрял мъдростта на ставащото
и непожелал в него да остане,
а в себе си…
Сам…