автор: pastirka

Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам ги с поглед на новороден.

Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички с вик на гладник.
Татко се смее:
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник!

После ме гушва
в свойта прегръдка,
коренче впиват росни мечти.
Млякото мамино
с първите глъдки
буди в душата вълшебни очи.