автор: frezija

Знаеш ли, вече е тъмно,
а стените на стаята (бели)
ми напомнят, че ще се съмне
и че всичко си има предели.

А щурците навън (неуморни)
пеят нашата песен и плачат
и все още сълзят (непокорни)
уморените мои клепачи.
По ръцете ми плъзгат се мравки.
За къде ли са тръгнали, питаш.
Денят вече потъва в прозявка.
Валят облаци (скитащи).

Мълчаливи минути се нижат
и на устните нещо горчи.
Вълк на агнето раната ближе
и ме гледа със твойте очи.