автор: valsebnica

Нашият живот е дар от Бога! Затова човек трябва да умее да се бори за своето щастие и да е щастлив, че диша! Всеки е различен по своему. Ала има и хора, които по един или друг начин съдбата е ощетила-ограничила е движенията им, сетивата или интелектуалните им възможности. В българския език има множество думи за тези хора – инвалид, недъгав, куц, сакат, слепец, кьорав, малоумен, а само една, единствена думичка за обич.
Какви хора сме ние, щом можем да обиждаме с безброй различни думи и да нараняваме някого. А когато искаме да изразим любовта си към него думичката е само „Обичам те!”. Защо е така? Защото не трябва да мразим никого. Омразата и обидата опорочават човешката душа и превръщат сърцето в камък, а човекът става никому ненужна бездушна кукла. Дали някога хората с увреждания ще чуят тази дума от някого, който е извън тяхното семейство? А те са като всички останали. С нищо не са по-различни от нас. И те могат да се смеят и плачат, но обществото ги е заклеймило като по-малоценни от здравите! Защо? Нима здрав и прав „човек”, с ампутирано чувство за чест, или без емоционален и социален живот, струва повече от Човек с увреждане, борещ се не просто да компенсира недъга си, а да го надскочи и да дари на света нещо стойностно и красиво!
Но какво се получава - една диагноза като церебрална парализа или загуба на зрение и вече не си човек и си недостоен да бъдеш част обществото! Това е нелепо и жестоко! Та кой е виновен, че се е родил или че в последствие е станал такъв! Нима е лесно да се живее с факта, че никога няма да видиш слънцето или че никога няма да стъпиш на морския бряг и да се разхождаш по пясъка! А вместо подкрепа, получаваш обиди, пренебрежение, дори унижения, които смазват твоето човешко достойнство и те карат да се чувстваш никому ненужен!
Да се родиш различен от останалите понякога много боли. Много боли да чеуш зад гърба си думи от рода на : „Абе то работа за здравите няма, а той тръгнал да търси” или пък „Абе вие защо не си останете у вас, ами се разхождате по улицата”!
Това не е нормолно! Неможе да се отнасяме така с едно живо човешко същество, което се бори за правото си да живее и да бъде обичано! Всички хора могат да творят красота!
А този човек, който е загубил едно сетиво, в замяна на това е развил друго, с което може да създава красиви стихове, вълшебни песни, неповторими предмети на изкуството! Виждали сте картини на Ван Гог. Той луд ли е? Слушали сте произведения на Бетовен. Ако не знаете, ще разберете ли, че е глух? Гледали сте параолимпийските игри за хора с увреждания. Те инвалиди ли са? Или просто са различни, уникални? Каквито сме всъщност всички ние.
Хората със специфични възможности са отритвани, сякаш са болни от заразна болест! Светът, в който живеем е такъв и не сме научени да обичаме! Да обичаме, независимо от недостатъците, заболяването и недъга на човека, застанал срещу нас и неговото състояние да не ни плаши.
Всички сме се родили различни. Различността е това, което ни прави ценни и качествени хора, в противовес на човека-конфекция – еднотипни, дребни душици, живеещи единствено за хляба и сиренцето, затворили духа си за красотата наоколо и забравили какво е да живееш истински.
Хората с увреждания не обичат да бъдат съжалявани. Те държат да се отнасяш с тях както би искал да се отнасят към теб. Искат да са равни с останалите, независимо от болеста си. Затова често са обречени на самота. Но сред тях има и такива, които се борят за своето щастие и бягат от самотата си! Именно те търсят и намират нови приятели, които не ги обиждат и хулят, а ги приемат такива, каквито са, въпреки другоста им. Те са истински верни и винаги виждат човешкото в човека. Умеят да обичат и да бъдат обичани. Ето това е истински ценното във всеки човешки живот и това е нещотото, което ни прави хора и ни отличава от животните.
Да се родиш различен, това е дар от Бога. Всички си носим своя собствена идентичност закодирана в нашето ДНК, както е при всички живи организми в природа. Всеки вид, дори и човешкият, има своя уникалност. Нали това е причината да създаваме „Червена книга”, резервати и защитени райони – да опазим биологичното разнообразие в природата. Защо тогава унищожаваме, чрез изолация различността и богатството на своя си, човешкия вид! Трябва ли и за нас да пише в книгите- „Застрашени от изтребване!”?
Бъдещето е толкова неизмерима величина.
Никой от нас не знае каква е съдбата му! И никой от нас не е застрахован, че „утре” ще се събуди и няма да може да види слънцето или че няма да може да се разхожда по брега на морето, просто защото няма да може да ходи!
Никога не знаеш какво ти изгрева на слънцето, но можеш да покажеш на останалите около себе си, че ги цениш, че са важни за теб, че си се научил да обичаш своя приятел или приятелка с увреждане! Защото няма гаранция, че „утре” и ти няма да си на тяхно място. Не знаем какво ни готви утрешния ден. Затова нека ценим това, което имаме днес! Утре може да е късно и вече да сме го загубили! Нали големия руски писател Максим Горки е казал: „Човек-това звучи гордо!”. Затова нека заслужим правото да се наречем Човеци! Защото всеки миг е единствен и неповторим! Затова си струва да се живее!