Думите по гърлото ме дращят,
но ето- пак мълча...
А исках, исках да заплача
и болката да заглуша!
На кръстопът съм със ръце извити
и с поглед все натам...
До болка сухи са очите
от вятъра невъздържан.
С жестока скорост в мене крачи
часовник- скърцаща стрелка..
И искам , искам да заплача,
да мога да го заглуша!