автор: katbalu

И легна времето до мен,
като дете, което вече спи.....
И аз отново те видях-
пророк със чистота в очите,
или, пътуващият към звезди...
И знам, че ти си хоризонтът
и времето пред нас е дума непозната
и крайна точка е вселенски кръстопът,
и аз съм още във началото на път
и раницата ми препълнена със ежедневие е много тежка,
и всяка крачка е- сапьорска грешка,
и всеки ден обърната следа към мен самата.....
Но знам , че има някъде звезда,
в която ще намеря хоризонта,
минавайки през хиляди животи,
прераждания
и голготи,
и теб- една откъсната от мене половина,
потънал в преспите на отчаянието - Зима,
и уморен,
но неуморен да ме търсиш,
ще те открия!