Истинска, моя и вечна
нежна и тиха тъга
бурни години далечни
пак ми напомня сега.
Кротка, смълчана и вярна
в унес тя шепне, зове.
Пуска тя бавно, коварно
корени в мойто сърце.
Тайно сълзите горещи
трия от свойте страни.
Отчаяно търся нещо,
което да ме утеши.
Нямам доверие вече
в нищо на този свят.
Всичко остана далече.
Връщане няма назад.