Спирачките на времето свистят
единствено за да повозят стопаджии.
Няма правилници за техния път.
Няма и катаджии.
Вдигни си пръста и на тъгадък
затичай се към личната си гара.
Там никога дежурните не спят,
а пазят огънчето ти -
цигара от цигара.
Спирачките на времето свистят,
превърнали асфалта във феродо.
Без спирка и без кръстопът,
съдбата возят, мачкат хора.
Вдигни си пръста,
дишай леко.
И времето на стоп ще спреш,
Човеко.