автор: Ljastoviza

Събирай ме в шепи, когато от обич
преливам, сякаш море закипяло;
събирай ме с устни, когато изтичам
в смеха на момиче, просторите яхнал.
Събирай ме капка по капка в росата
на съмване сред поля просълзени.
Събирай ме в звездното було над мрака,
изгряло в душите ни с тайни вселени.
Събирай ме нежно, щастливо улисан,
наяве забравил за краткото време.
Но цяла поискаш ли ме - тогава иди си,
и... после си спомняй в безкрая за мене.