автор: Slovesna

Тихо плаче вечерта,
луната бърза да се скрие,
небесните светулки тръпнат
преди да избухнат с вик.
Ангели без звук оплакват светлината,
трещи настръхнала от смелост на ада вратата.
Но изведнъж повява обич
и от сълзите на нощта
покълва новата зора!