автор: amirlin

Дупката се оказа малка и трудно проходима.Кръвта беше започнала да се сгъстява и това доведе до създаването на съпротивление нетипично за една дупка в стъкло.Със сетни сили Мечо се повдигна на пръсти и…..хоп премина оттатък.
Шум от счупено дърво.Хряяяяс. И едно далечно - Ооооох…….
„Аз ли съм……или не съм?Ако съм аз,то тогава сигурно съм жив,ако не съм аз най-вероятно е черната жена.А може би сестра й,или пък гумената кукла без крака?”.
„Не,това не може да бъде.”-уплашено си рече Мечо.”Къде ли съм попаднал?Нали си върнах времето и разбих дебелото стъкло?Нали винаги има някакъв изход?Аз знам,че е там,може да не го видя веднага,но той си е там и ме чака.”
-Говориш глупости-каза Змията.-Твоят изход го няма тук.А и никога не е идвал.Тук сме само аз и оная гумена кукла-инвалид.
Вдигна глава и я видя.Тя беше увила непохватно бялото си тяло,около издънката на една стара бреза,без очи.Таванът беше набразден от хиляди малки пукнатини.Зелен мъх покриваше по-голямата част от тях.
-Не обичам змии-каза Мечо.-Още по-малко,албиноси.
-Аз не искам да ме обичаш-изсъска бялата непозната.-И въобще,нищо не искам.
Ти си този,който търси изход.Само те уведомих,че го няма тук.-каза Змията и му обърна гръб.Или пък беше лице?

За това как Мечо падна в блатото и се уплаши до смърт в следващия епизод.